Османската империя и Европа: история на сблъсъци и съюзи
" Турция принадлежи към Европа " - с тези думи през 1963 година ръководителят на Европейската комисия Валтер Халщайн приветства Договора за асоцииране на Турция към Европейската икономическа общественост (предвестника на Европейския съюз).
Договорът с Европейска икономическа общност
Прозападната идеология на Ататюрк е в основата на разбирането, че Турция е част от европейската общественост. Затова и Договорът за асоцииране се възприема като подстъп към пълноправното участие в Европейската икономическа общественост (EИО), отбелязва “Нойе Цюрхер Цайтунг ” (НЦЦ). Финансовите и стопански проблеми на страната в идващите десетилетия, както и военните преврати обаче я отдалечиха от тази цел.
Макар след успеха на Ердоган на президентските избори тази година наследничката на Халщайн - Урсула фон дер Лайен - да акцентира, че желае да работи за разширението на връзките сред Анкара и Брюксел, Европейският парламент с единогласие отхвърли подновяването на договарянията за участие поради положението на демокрацията в страната.
Ердоган от своя страна установи, че Европа и Турция “вървят по разнообразни пътища ”, напомня НЦЦ. Анкара обаче не може да си разреши да скъса изцяло с Европа - своя максимален стопански и търговски сътрудник. Търговският продан сред Турция и Европа към 2022 година е възлизал на 198,1 милиарда евро, а 41% от целия износ на страната е към страните от Общността.
500 години връзки с Европа
През 2023 се отбелязва една значима годишнина - преди 500 години в Османската империя е основана Службата по външно-политическите въпроси - Реис юл-кюттаб. Създаването ѝ към 1523 година бележи и началото на дипломатическите връзки с европейските страни. В началото на 18 век Османската империя изпраща свои непрекъснати посланици в Европа. По време на промените през 1836 година Реис юл-кюттаб е превърната в Министерство на външните работи по европейски модел.
Външната политика на Османската империя е била напълно подчинена на икономическата ориентировка - прагматично насочена и преследваща рационални сметки за разширение на властта и територията. Архаичните тези, че връзките сред Османската империя и християнска Европа са се базирали на непрекъснато военно опълчване, не дават отговор на разбиранията, поддържани от модерната историография.
Европейските сили и Османската империя по-скоро са били в положение на непрекъсната конкуренция, само че в същото време са сключвали военни и стопански съюзи, споделя НЦЦ. Ислямската вяра е играла второстепенна роля във външнополитическите ходове на Високата врата. След завладяването на Константинопол през 1453 година османците стартират да се възприемат като законни наследници на Източната Римска империя. На Хабсбургите те гледат като на узурпатори на западноримския престол.
Османският хайлайф стартира да приказва италиански, а италианският - турски
Дипломатическите връзки, които италианските морски сили построяват с Високата врата през Късното средновековие, служат за образец на останалите страни. Особено Генуа и Венеция построяват толкоз съществени търговски връзки с османците през 15 и 16 век, че те не се приключват даже по време на войни. Турският език става известен измежду политическия и стопански хайлайф към дожа на Венеция. Венеция добива значима информация за протичащото се в Османската империя посредством система от дипломати, търговци и шпиони. Италианският пък става водещ език за военноморското управление в Османската империя, всеобщо той се приказва и от ръководещия хайлайф.
Най-важният боен съдружник на Високата врата обаче е Франция, акцентира НЦЦ. Докато османците напредват към Виена, френският крал се бие против Хабсбургите във Фландрия и Северна Италия. Пленяването на френския крал по време на борбата при Павия през 1525 година води до съюз сред французите и османците, който продължава да рухването на Бурбоните от власт през 1789 година.
Отсъствието на общоевропейски и общохристиянски дейности против настъпателната външна политика на османците е резултат от преследването на лични ползи. Императорът на Свещената римска империя на немската нация Карл V не вижда съображение да се намеси при завладяването на Белград, Родос или при османските военни триумфи против неговия брат Фердинанд в Унгария и Австрия, сочат архивни документи от 16 век.
Ердоган печели от разединена Европа
Както Османската империя се е възползвала от разединена Европа, по този начин и днешна Турция на Ердоган печели от неспособността на Европейски Съюз да работи единно във външнополитическо отношение, обобщава НЦЦ. Тя му разрешава да влиза в ролята на посредник при геополитически спорове и да употребява миграционните талази за използване на напън.
В същото време турската съпротива упреква Европа, че поради личните си ползи си затваря очите за “антидемократичните процеси в Турция ”, както съобщи реномираният турски публицист Бюлент Мумай пред АРД в навечерието на изборите през май тази година. “Европейците оказват прекомерно малко напън против Ердоган. Това лицемерно отношение на Европа тежко разочарова демократите в страната ”, акцентира тогава Мумай.
Турция ще продължи по европейския път
Дори и след края на ерата на Ердоган Европейският съюз ще се сблъска с една възходяща Турция, която евентуално още веднъж ще тръгне по европейския път на Ататюрк. Въпреки рецесиите, университетският и политическият хайлайф на страната считат, че Турция се намира в съдбоносен исторически миг - на прага на възхода ѝ като световна мощ. Европейският съюз мъчно би могъл да опълчи нещо на тези нейни старания, написа НЦЦ.
